Вродената луксация на тазобедрената става обхваща широк спектър от аномалии на детската тазобедрена става с динамичен характер в развитието на ставно-костно-хрущялния апарат, вариращи от нестабилност и халтавост до пълно изместване на бедрената глава спрямо един повече, или по-малко дисплазичен ацетабулум (непълноценен ацетабулум)
Днес в света типичната вродена луксация на тазобедрената става се среща рядко – около 0,15%. Честотата й варира от 1,0% до 18,0% за ендемични райони (райони с висок процент заболеваемост) в Сърбия, Македония и България; до 0,01% за Китай и 0% за Африка.
Отговорът за това несъответстветствие е неправилното отглеждане на новороденото, чрез повиване на крачетата, което води до изкълчване на нестабилните стави или развитие на предизвикана дисплазия (непълноценност).
В момента световната наука достига до извода, че водещо е придизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото. Т.е. децата се раждат здрави, а неправилните грижи за тях ги осакатяват.
ПРИЧИНА И МЕХАНИЗМИ НА ПОЯВА И РАЗВИТИЕ
Основен предразполагащ фактор за развитие на всички форми на дисплазията на тазобедрената става е физиологичния хиперлакситет на съединителната тъкан. Среща се повече при момичета.
Причините за луксация на тазобедрената става при наличие на предразполагащ фактор са следните:
Механични напрежения по време на вътреутробното развитие.
Критичните моменти са:
- 12-тата седмица, когато се извършват първите важни промени в позицията на долните крайници.
- 18-тата седмица, когато започват активните движения на тазобедрената става.
- Последните четири седмици от бременността, когато могат да се появи – седалищно предлежание, разгъване на колената, малко количество околоплодна течност, здрава маточна и коремна мускулатура на майката и други лостови напрежения.
Рискови моменти по време на родовия процес.
Създават се от спазъм на различни мускули или мускулни групи в областта на тазобедрената става на детето.
Рискови моменти в следродовия период.
Неправилно отглеждане на новороденото.
- Повиване с изпънати долни крайници – особено с наличие на памперс.
- Хващане за петичките с главата надолу.
- Ранно поставяне на бебето по корем – преди третия месец.
- Носене на бебето с една ръка с прибрани бедра.
Наследственост.
При нея съществува следния риск за потомството:
- При нормални родители и едно засегната дете – 6%.
- При един засегнат родител – 12%.
- При един засегнат родител и едно засегната дете – 36%.
КАКВО МОЖЕ ДА ВИДИ ВСЕКИ РОДИТЕЛ
- Разлика в броя или нивото на бедрените кожни гънки.
- Външна ротация на луксираното краче.
- Скъсяване на луксирания долен крайник.
- Крив таз. Тазът се наклонява към здравата страна.
- Наличие на други прибавени вродени деформитети на опорно-двигателния апарат (криви крачета, сколиоза, синдактилия, полидактилия и др.).
СОНОГРАФИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА
- Задължителна за всички новородени до края на 1-вия месец от раждането, с цел – обхващане на всички новородени.
- За деца, при които съществува дори само един от клиничните белези или фамилна обремененост, т.н. “рискова група” – до 15-тия ден от раждането.
- Сонографията на детската тазобедрена става се верифицира до края на 6-тия месец, след което при съмнение за луксация се прави рентгенова снимка.
РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ
Прави се при:
- Нелекувани и проблемни тазобедрени стави след 6-тия месец от раждането.
- Сонографски данни за луксирана тазобедрена става.
- Сонографски данни за остатъчна дисплазия при лекувана тазобедрената става след 6-тия месец.
- Контрастно рентгеново изследване – при сонографски и рентгенологични данни за луксирана тазобедрена става.
ЛЕЧЕНИЕ
Първата седмица се нарича „златна седмица“ за правилното развитие на детската тазобедрена става. При „рисковата група“ на децата, се поставят ортопедични гащички. Ако дете от „рискова група“ след раждането се повива, златната седмица се превръща в „черна седмица“ – ставните деформитети се засилват.
Това което ни е необходимо за правилното лечение и профилактика на новороденото е:
- Обличане с профилактични гащички, веднага след раждане за всички рискови деца.
- Редовен сонографски контрол за всички новородени.
При персистираща дисплазия или нерепонирана луксация на детската тазобедрена става се прилагат: каишки на Pavlik, шина на Barlow или Von Rosen, апарат на Hanausek, екстензия тип „overhead“, гипсова имобилизация и оперативно лечение.
P.S. Скъпи родители, за да не се стигне до написаното в последното изрeчение, не забравяйте – сонографския контрол и профилактичните гащички.
С пожелание за много здраве и щастие!
Д-р Евелин Хайвазов
