• 58

АНАТОМИЯ

Раменната става е изградена от ямката на лопатката, наречена кавитас гленоидалис и главата на раменната кост. Тези две кости се съчленяват благодарение на ставната капсула и връзките на рамото. Към ямката на лопатката се залавя циркулярен хрущялен пръстен, наречен лабрум. Той може да бъде раскъсан при травми и дегенерации на рамото в определени зони.

Терминът SLAP се използва в ортопедията като абревиатура от Superior labrum Anterior Posterior. При този вид разкъсване, горната част на лабрума е увредена. Това е областта на прикрепване на сухожилието на дългата глава на бицепса. SLAP–разкъсването се получава в горната част на лабрума (superior), обхваща предната (anterior) и задната (posterior).

КЛАСИФИКАЦИЯ

Съществуват четири типа SLAP-увреди:

Първи тип имаме, когато се вижда изолирана и смачкана горна част на лабрума. Този тип увреда е характерна за хронично травмиране на лабрума. Тя има дегенеративен произход. Повечето хора, занимавали се със спорт имат подобно разкъсване. Такъв вид увреда протича почти безсимптомно и рядко се нуждае от оперативно лечение.

Вторият тип увреда се характеризира с разкъсване на горната, предната и задната част на лабрума, заедно със залавното място на дългата глава на бицепса. Това е най-често срещаната увреда на лабрума от типа SLAP – разкъсвания. При установяване на такъв тип SLAP – разкъсване, оперативното лечение е задължително.

При трети тип увреда имаме разкъсване на лабрума от типа „дръжка на ведро”, като инсерцията /залавното място/ на дългата глава на бицепса остава интактно. Това са рядко срещани увреди. Обикновенно са свързани със силни болки и затруднени до невъзможност движения на ръката. При този тип увреда задължително се налага оперативно лечение.

Четвъртият тип увреди на лабрума също са свързани с разкъсване тип „дръжка на ведро”, но с дезинсерция на залавното място на дългата глава на бицепса. При тази увреда имаме наличие на раменна нестабилност. Придружена е и с други мекотъканни лезии /увреди/ . Получава се при тежки и високо енергийни травми. Лечението е оперативно.

ПРИЧИНИ ЗА УВРЕДАТА

Разкъсванията на горната част на лабрума могат да бъдат причинени, както от остра травма, така и от многократно повтарящи се движения. Острите увреди могат да са в резултат от пътно-транспортни произшествия, падане върху протегната ръка, силно дърпане и изтегляне на ръката или опит да се хване много тежък предмет, рязко, силово движение на ръката над главата, разместване на раменната става – луксация или дисторзио. На подобни увреди са подложени хора, упражняващи спортове, свързани с движение на ръката над главата като хвърляне на копие, вдигане на тежести, борба, самбо, джудо, гимнастика и др.

Голяма част от SLAP – разкъсванията са резултат от изтъняване, износване на лабрума, което се получава бавно, с годините. При пациенти над 40години и без остра травма, такова разкъсване може да се разгледа като нормален процес на стареенето.

СИМПТОМИ

Обичайните оплаквания при SLAP – увредите са подобни на тези, като при много други увреди на рамото и раменната става. Те включват:

  • – усещане за блокиране, изпукване и схващане на ръката;
  • – болка в рамото при движение или при задържане в определена позиция;
  • – болка при вдигане на предмети, особено над главата;
  • – намаляване на силата в областта на рамото;
  • – усещането, че рамото сякаш ще се размести;
  • – намален обем на движение;

При наличие на SLAP увреда рядко може да има по-голям обем на движение. Ако има такъв, той е за сметка на намаляване на стабилността на ставата.

ДИАГНОЗА

Когато отидете при вашия ортопед, той ще разговаря с вас за първоначалните симптоми, свързани с появата на болка. Ще бъде от голяма полза, ако добре си припомните за предишни травми или наранявания. Важно е да отбележите всички движения и дейности, при които болката в рамото се увеличава. Най често, това става при повдигане на ръката над главата и хвърляне на топка. От значение е да посочите точното й място и вида на лечение, което сте провеждали преди.

Лекарят установява обема на движение, силата и стабилността на рамото. Той може да приложи многообразие от тестове, позиционирайки рамото по различен начин за да възпроизведе и да наблюдава симптомите. Необходимо е да се проверят движенията на шията и главата, за да се елиминират някои неврологични оплаквания. Резултатите от анамнезата и прегледа ще помогнат на ортопеда за по-нататъшно диагностициране и съответно лечение.

ОБРАЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Рентгенографията дава ясна представа за състоянието на костите, образуващи раменната става. Рентгеновото изследване е задължително, за да изключим костни увреди като фрактури, остеофитози, костни кисти, костни сраствания и др.

Много често при луксация на рамото се получава т.н. дефект на Хил Сакс. Това е костна импресия на главата на хумеруса, получена поради силна компресия в ръба на гледоида на лопатката при луксация. Тази уврада се вижда най-вече на аксиална рентгенография.

Ядрано-магнитният резонанс е изследване, което показва състоянието на меките тъкани. Поради това, при съмнение за SLAP – увреда, изследването е задължително. Понякога много дискретни разкъсвания от първи и втори тип не могат да се видят на резонансното изследване. Това налага инжектиране на контраст в ставата. Той прониква между разкъсаните тъкани, което подобрява качеството на образа и неговата интерпретация.

ЛЕЧЕНИЕ

В голяма част от случаите лечението на SLAP – увредите е неоперативно – НСПВС, физиотерапия, иглотерапия, PRP след остро нараняване, кортико-препарати инжекционно след хронична болка и др. Така се редуцира болката и се възстановява обема на движение. Обикновено, консервативно лечение се прилага след първоначална травма или луксация на рамото. Друга възможност за лечение на подобен вид увреда е хирургическа интервенция. При нея разкъсания лабрум, заедно с дългата глава на бицепса, отново се прикрепва към гленоидалната ямка. Резултатите от подобна интервенция са отлични и в над 90 % от случайте пациентите се връщат към активна дейност. Хирургичния шев на лабрума се прави под артроскопски контрол. Това означава, да се проникне в ставата с оптика с диаметър 4 мм. И под визуален контрол, да се поставят няколко анкари (котви) в гленоида и да се зашие разкъсания лабрум.

След операцията, ръката се поставя в шина, която придържа мишницата до гръдния кош, а предмишницата е свита на 90гр. Тази имобилизация се носи от пациента от 2 до 4 седмици. След свалянето й се започва постепенно раздвижване. Първоначално упражненията не преодоляват гравитацията. Включват се физиопроцедури – магнит, ултразвук, лазертерапия. След 4-5 дни, обема на движение се увеличава. Използва се мускулната сила за преодоляване на земното притегляне.

В заключение ще кажа, че SLAP – увредите са сравнително чести, особенно при по-възрастни хора и бивши спортисти. В голяма степен те са свързани с дегенеративни изменения от хронично натоварване на ръката. При увреди от първи и втори тип, вероятността от безсимтомно протичане на увредата е значителна.

Ако сте над 50, не сте прекарали травма и имате болки в рамото, потърсете вашия ортопед, може да се касае за SLAP – увреда.